﻿Valeri George 6 февруари 2022 г.

СИСТЕМА И УСЛОВИЯ Огледайте се. Точно така, - направете го. Няма смисъл?, напротив. Този път го направете по друг начин. Не ви се занимава?, обяснимо е. Ако все пак решите, то прочетете инструкцията, защото носи магия на свободата за всяко решение и окови в бездействието. Отдалечете се от самите вас, от миражите, от средата в която сте, от гласовете и приказките, на въображението, внушенията, че и измамата не на последно място; ще се получи и излезте отгоре, най-отгоре върху всичко свързващо ви с каквото и да било. Излезте отгоре над човешкия свят, над България също излезте така и така, няма смисъл от застояване. Времето губи всяка секунда чрез вас, връщане няма. За да отвори Нов Житейски Прозорец първо Аз загубих секундите преди Вас, загубих времето си, както вие губите времето си където и да било. Най-често излъгани, позволявате на същото време да изтича измежду пръстите на лъжата. Е, при мен няма лъжа, ако така е направена моята мрежа, че и възможностите, ако житейската цел е на друго ниво, далечно и непознато като тамян.

Дремнах си, ден Неделя ден първи или ден за почивкa, за размисъл, за хубавите неща. Нека заедно да се отпуснем върху крилете на мисълта. Ако не знаете за крилете си, аз ще ви дам след това вие непременно ще видите вашите, скрити криле и таланти, възможности, невероятното състояние все пак започващо от вашата свобода. Ако сте хванати в нечий капан, аз също съм хващан в капани. Ето сме опитни. Аз търся из мрежата опитни хора. Търся техния опит в една или друга сфера. А мрежата се превръща в полезна. Тези й аргументи са онова, представляващо интерес, не само за мен вярвам, че интересът ни е взаимен.

Огледайте се. Нали така започнахме. Преди време в Пазарджик живеех на Булаир преминавах всеки ден пред общината година време, докато изведнъж видях нещо убягвало ми пред погледа. Точно така, пред погледа е без да го виждаш. Същото е когато търсиш го виждаш, но подминаваш други неща, вероятно полезни за друго по същото време. Играта на мозъка е като шега на природата за човека. Добре, нека да се огледаме заедно. Аз също ще го направя. И какво виждаме?

Система. Условия. Начин на Живот чрез Система заради създадените Условия.

Драги потребители на мрежовите услуги. Ние между нас сме си чужди хора и непознати, свързани чрез илюзията в социум чрез закони, създадени като облак от правила. И така - ние, чуждите сме намерили свят. Едно общо пристанище. Тези възможности позволяват общо споделяне на неща невъзможни преди. Ние разбира се като мишките, на безплатното сиренце.

Нека да продължим. Оглеждайки се виждаме условия за живот. Виждаме също отнети възможности. Ако последните крадат от живота - Вие бягате. Защо бягате? Вероятно търсите нови възможности. Те ще са свързани пряко с условията.

Условията за Живот са системни.

Системата е логически мерки, задачи, закони. Върху тях чрез тях и заради тях, се гради най-първата сграда. Оттук се започва.

Знаете го? Това е прекрасно. Вижте лицата на хората живеещи на Запад. Погледнете на Изток. Човеците са еднакви биологични продукти поставени в различна среда. Оттук поведението им, усмивките, възможностите, реализацията, магистралата на живота.

Когато вие бягате - отивате към Системата.

Когато бягате, бягате към Условията.

Когато бягате, го правите от Системата към друга Система.

Когато бягате от Условията, вие търсите други Условия.

Вярвам помагам за толкова прости неща, че ме е срам като дете, да се правя на интересен. Поне аз съм си омръзнал от простотията покрай мен. Предполагам, при вас не е по-различно.

Изток и Запад и България / една мракобесна държава е корпорацията, ако виждате само какво се случва над или на повърхността, криеща в себе си общочовешката кал, дълбока и непрогледна за повече. Приживе няма да стане.

Изтокът за момента е ясен, дори не само матрьошките и частушките скриват Системата зад пердетата на големия театър, Болшой театър. Не знаете, че руснаците бягат на Запад. Не знаете, че китайци, виатнамци, африканци, българите бягат на Запад? Защо бягат масите от Системата в своите си държави? Ако Условията произведени от Системата не ти позволяват живот както го искаш, тогава какво правиш? Най-лесно е бягството. Бягаш. Събираш багажа и бягаш. Вземаш торбичката заедно със сълзите стиснал'а юмруци и тръгваш. Какво може да направи сам човек като човек? - нищо.

Условията на Системата, са системното сборище. Организираната група от хора кове Системни закони и разпределя правото на живота. Никой не може да се пребори с Организираната Престъпност в която и да било държава хранеща своята си престъпност, отглеждаща я системно, поименно приживе. Ако вярваш от поколение в поколение, че чрез "системните мерки" ще промениш нещо за себе си? Лъжеш не само себе си. Вярно, не е приятно да се открие това приживе по средата на личното щастие, но. Оказва се, поне аз не съм изненадан, заради моето виждане за причините, но положението на Запад е същото като на Изток с една забележка, - Условията за Живот са развити по други закони въпреки, че в крайна сметка целта е нахранена, човешката маса да бъде употребена видяно как. Ако все още не се вижда как, това е страданието, сълзите, болката между смъртта и живота тегнеща вече 2022 години върху човечеството. Вярвам идва едно друго време, време на всичките времена преди него. Но излъчването от Изток и Запад произвежда поведенчески навиците, намерени у човеците между нас, живеещи чрез Системни продукти създали Условия за Живот или обратно.

Бягаш от Системата; търсиш други Условия; намираш друга Система и други Условия за Живот - и, се настаняваш в гнездото. Създаваш своя система към отвътре семейните ценности, децата и внуците. Но си в чуждо гнездо. Всъщност гнездото ще бъде чуждо навсякъде.

В България също. Ако липсват Условия за живот, то това е системен комплекс от "услуги" срещу живота, неговата човешка форма на комуникация между хората. Нещо неясно? Ако тръгнем от "инкасаторите" до последния квартален лъжец ще достигнем до първия вожд на Балканското племе, все още напрягащ лицевите опори. Дори не сме започнали да говорим, това между другото.

Магията е - да ви направи спокойни, трезви, независими, единствени. Че и можещи. Достатъчно ли е?

Да, вие сте единствени, неповторими, харизматични ако щете, богати на спомени, но между чуждите хора. В човешкия свят, ние сме не само различни, но и сме чужди за чуждите, за онези, които не са свързани с нас. Мрежата, не ни прави приятели. Мрежата е абстрактна, намира се в умовете не другаде. Целият Интернет тежи няколко грама, да речем около 30 грама неизмеримо тегло скитащи електрони, сблъсъци до фотони и произвеждащо образи, текстове, медия, гласове по никое време.

Настървени милиони ерго превърнати в медиатори, са част от "системата" или защо, тези не дават проект извън своето си гнездо? Без значение дали ще се излъчва от радио, телевизия, пичатно издание или на улицата, работникът е в затвореното пространство на мозъчната си кухина, често, която е празна за повече. Покрай вас има "системни" работници, не повече от работещи "срещу статуквото" да го наречем, но работещи не срещу него и неговите проекти, вътрешната система от пренареждане на каквото и да било. От екраните, радиата, вестниците, мрежата, често надничат номади излъчващи всякакви кадри от житейското си легло, своето си леговище. Те не вещаят добро. Те не познават доброто. Не са живели в добър свят и не носят от плодовете му. Точно обратното, поне за България е надвиснала голяма опасност от изкривяване и на пътя, и на пътеките. Тази опасност, се излъчва навсякъде, между вас, от всяко място криещо в себе си биологична маса превърната в "мозъчен център". Имам собствено наблюдение, затова типично в стил "дръж ми шапката" все пак реших да загубя не само моето време с подобни проблеми, никнещи като гъби гъбясали за живот, разбира се и за чужда сметка. Ако си играем на експерименти в живота, ще е за чужда сметка отново. Нашите кости, ще оставят единствено трупно месо малко след нас, ако не сме адекватни какво правим или защо, сме го направили. (сега излизам, после ще продължа, чукнах няколко телефонни реда, но ми се схванаха пръстите, до после) #ARHEA 

Към Илия Гаджуров от Асеновград в продължение: "Така е, въпрос на време. Ще бъдат пожертвани много невинни обаче, защото се извършва груба подмяна отвътре в България, знаете или сте чели за "яхването" на определена "вълна" от нарочени хора за политици, оттук и страданието на всички. Тази агония ще продължи години напред и ще се засилва с последиците. Едва след това ще се видят първите хоризонти. За България няма да има добро развитие по много причини отвътре, които излъчват проблемите. Единствено търпение и вяра, че е възможна промяна (чрез осъзнаване) не срещу външните врагове, но срещу най-опасните, агресивни и занимаващи се с остатъците от българската държава лица, тяхното място, осигуреното (двулично и измамно) поведение, ще открие за случващото се, след това и за пътищата. Очакват ни години безпътица. А и винаги в края на всеки процес. Лично не виждам предмет на добър край, заложено от дългогодишната пропаганда над няколко поколения. Затова и вчера ден Неделя, започнах тема заради архивите на ARHEA ORG да остане обективната информация, започваща със спиране и оглеждане, преценка, след към решенията. Пък и четивото не е за всеки въпреки поднесено разбираемо. И така."

Жертвата е да бъдеш излъган от знаещи, че те лъжат. Те никога няма да си признаят. Въпреки фактите, те ще изнасят небивалици от общите факти, ще фекализират подмяната с приказки, ще излизат от разни места, ще бъдат допускани уж напълно случайно в "борбата за истината", която е друга.

Реагирах, защото онзи ден гледаме за заявка на Цвета, знаете коя се напряга за "азбукарка" за тема в една от групите РОДИНА (блокирани над 2070 опити за "публикуване") за който не знае историята не само с тази "възрожденка" ами пазете се, най-малкото от което можете да направите. Поне аз познавам няколко агенти на ДС в София със сериозни възможности. Те са разделени на лагери по квартали и знаят кой къде се намира. Като кажеш име и веднага знаят за кого иде реч като идейна позиция. Та тези официално действащи (признато публично) са около 10 000 / няма грешка; тези обаче не работят сами, но в зависима мрежа. Още ли смятате? докъде с математиката? Част от агентурната мрежа е намерила за пристанище ЕврАзийската телевизия Евроком и да, започва с Евро подобно на "възраждане" удря първично за логиката, вярващите кълват от екраните. Там обаче, започват заучени танците не само видяно от този екран. Измислени за "борби" и "междуособици" бавно проникват в съзнанието като мазни петна. Човек не може да забележи какво се случва буквално пред него, пред погледа му. Оставяме настрани факта, знаем агент еди кой си, агент еди що си е водещ, водеща глутницата пред публиката. И да, вярно има поканени "читави" гости оцеляващи във враждебна среда, като по милост преподаватели заради хляба, разнасящи приказки върху приказките и разкази с килограми. Човек остава с убеждението едва ли не ето утре, нещо ще се получи. Нищо подобно. Година в годината от време във времето. Колко време загубихте? Колко от Вашето време беше откраднато?

Няма личности. Към момента без изключение няма личности. Вие сте излъгани не само с лица от екраните, идващи галопирайки върху вас върху вълните на биологичната маса от хора. Да, говорим за трагедия. (ще си направя кафе, после продължавам) Съжалявам, забравих да продължа след кафето. Нека днес го направим, един малък опит. И така. Да речем между нас хората; събираме се, разделяме се, търпим се колкото може, търсим без да намерим или обратно. Живеем в търсене и намираме, може би. Мирис и блясък. Най-първото нещо е външният вид. Кожата най-отгоре при търсене, гънката на плътта. Там ние се срещаме пожелаващи външността да навлезем навътре в края на краищата или да влезе в нас, тази изострена от чувствата плът, зависи от вътрешната игра, но след това ние сме вътре в играта на щастие някакво. И да, успокоява се психиката във времето. После химията катализира умствените процеси и преобръща всичко; не рядко сме в положението на излъгани, че и лишени от времето си. Най-ценното сме загубили. А никой не връща загубеното. Това е най-малката клетка. Градивната пясъчна лодка на логиката към личното щастие. Зависи кой как го разбира това щастие все пак. Силен антагонизъм замъглява очите, мозъка, рационалните качества и последиците към действията ни. Ние губим в личен план времето с него и пропуснатите възможности. Но едва дали ще получим повече и на другото място, където и да било.

Говорим за Система, вътрешна, на човешките ни рефлекси винаги управляеми чрез заобикалящата среда. Доброто в случая е развиващото се действие в ограничено пространство. Ние страдаме, ние създаваме щастието си. Това е вътрешното пространство на преживяното в този свят. И разбира се, не забравяме за умората. Всеки процес уморява, отегчава (к/г) и носи към паметта онова, което сме придобили за качество някакво. Без гаранция, всеки може да вземе от своите качества, да ги направи полезни донякъде и обратно. Това е накратко в личен план от книгата на живота, трагедията и комедията накрая човек, да се усмихне на всяка болка телесна или душевна.

Обаче. Не така стоят нещата при или пред повече хора, събрани към общество или обществено сборище, идейно формиращо по-широка позиция на критичните връзки. Тук носещи своята вътрешност мъже и жени, носят своите малки или големи проблеми. Вярно, облечени подходящо създават представа, владееща първично пространство на критика, без да е полезното или очаквано качеството на тази, замъглено от външните белези. Към последните присвояваме също приказките и разказите, излъчвани от мозъчната среда. Тук получават предимство миражи създавани чрез речта, скриваща в себе си всякакви плодове. Вече имаме идейна проява отвътре - навън от излъченото, намерено в който и да било или, в която и да е персона от публичното пространство. (кафенце, а и темата се заформя към края си)

Мина време, но в живота нещата не стават бързо знаем го. И така. Система, Условия, Възможности. Нека излезем от личния си живот и погледнем върху живота през океаните, отразени отвътре във всеки от нас. Травма, системна, възпираща, блокираща сетивата, до системната функция на живота (всъщност нормална динамика на последиците). Вярвам сте чували за "системен тормоз" и го прехвърляме върху системните битовизми, но като напълно сериозни изедници на живота и не маловажни. Натискът върху Душата, притиска до болка съзнанието, будната съвест. Степента е открита върху личната драма на дълбоките рани. Обаче. Системният тормоз между хората, идва след осигурената близост при тях най-първо знаем и тъй нататък. В началото има търпение, обвито във "всяко зло за добро", но злината се храни, осигурява си жизненост. Най-различните аргументи за битийно търпение, ден след ден от година в годината, заключват възможностите. Партньорите виждат заострени краища и започват с вътрешната борба. Враговете са между човеците. Те (враговете в човека) открояват позиция между тях върху нюансите на съгласие, заради нещо си. Няма еднакви човеци. Трудна е базовата проява на идейната цялост. Не само семейството, неговата конструкция в по-широк план стои върху идея. Идеята. Тя може да бъде изразена в добруване, защита, спокойствие, уреденост някаква, осигурени рефлекси върху богатство, вещи, имоти. Идеята в по-висшата форма е близост Духовна, качествена, неизразима и не допускаща други до себе си. Идеята може да бъде коварна също, върху предмети на зла участ и съвест, бандитизъм, разбойничество, първосигнални прояви, асоциални и пр. Дали не е време, да погледнем навън към средата?, нейните системни условия по-горе се каза, наречени като условия за живот или условия, предизвикани, причиняващи системен тормоз, личен и публичен. Ще направим ли връзка? Добре, нека започнем. Нека да сме открити, особено откровени в подобен момент на търсене за причината въпреки нас или заради нас. Дали през живота сме лъгани? Да, лъгани сме. Не само аз съм попадал в капани лични и публични, обществени и човешки свърталища на нечистата съвест. А оттук започва всичко, причинено или събудено. Всичко (от случващото се) започва с начало на действие някакво. Виждаме нещо, обмисляме и решаваме. Създава се първо среда на първичния свят, вътрешната комуникация за участващите, правилата, законите в края на краищата. Последните идват на по-късен етап. Ако говорим за осъзнаване, законите причинават задължителна форма. При по-слабите връзки, формата преминава към препоръчителна, също касаещо идейните форми облечени като закони, първични или вторични такива.

Система и Тормоз. Осигурени са правилата на Системен тормоз, но чрез законите на системни Условия, които са позволяващи действието между двете страни. Защо страните са две? Това е двустранното отношение между вредните и полезните навици в социална среда. Едните паразитират за сметка на другите, но и живеят не за собствена сметка. Идеята на паразитизма вече намира основните правила за възбуждане, задържане и защита. Дали ще има живот и в какво ще се изразява, не е въпрос на разглеждането.

Ако решението за съгласие, ще използва предложени пътища на съгласието, се виждат оформени по-дълбоките връзки на общество, група или събрание някакво. За да живеят обаче, в хранителната верига има остра нужда от производство. Идеята без производство е гладна. Развиват се разкази или приказки, съчетаващи битието в конструкция някаква, без значение. Външните сенки, далечните, увлечени или въвлечени в тази среда получават обвиващи аргументи към качество, първо едно разширено към множество от предложените по навик, заради навика, при липса на други такива. Към идейния център, ние намираме идейните приказки на различни прояви най-първо гладни, а после нахранени. Гладни човеци няма без гладната съвест. Между двете страни търпимостта е изострена, после и управляема. Защо е необходимо обаче, да се управлява широката маса? В кръга от хранителната верига е важно множеството, да бъде нахранено с приказки, обещания, задължаващи или залъгващи мозъка с времеви тухли, до следващите за младите, неопитни при измамата вярващи в тухленото строителство, на зидарите или замазващи религиозната съвест, обществени паразити. Контролираните процеси, са обиграни по най-различни кози пътеки. Всяка от тези пътеки, накрая подскача весело върху настилката, осигуряваща жизненост, виталност, битие или позиционен, външен и вътрешен ренесанс. Обвивката е преминала през оглеждане (от много страни) до изпускането й от бутилката. Тук ще намерим от нефелни до шушомиги, от скрити таланти до явни, брутални, агресивни, скротумни тарикати от всякакъв род, мъжки и женски. Горе се каза, без чуждата жертва тези са гладни, а гладът скърца в стомасите. После се превръща в злодей. Злодеят нахранен, се откроява все повече. Докато. Жертвите на доброто си намерение, получават пореден урок от уроците на живота.

Измама и Двуличие. Ние се събуждаме чрез лице в артистична среда. Средата е бяла, а тревата зелена. Средата е винаги пълна с артисти, многоцветни птици и скакалци. Пеперуди изпускат мухи, а човеците газове. Злодеите изпод маски на комедианти, се хранят с човешко месо. Не е здравословно, колкото се показва, затова не винаги се показва. Често лицето пък е различно на различни места и си играем на човешки лица, въздигнати в личности, заваляни в охлюви, намокрени в земноводни, провлечени във влечуги и хищници. Ролята ни в живота е публична или лична. Често пък се оказва, че двуличието между двама отлага или задържа връзката им, отразена идеята при по-голямата свързаност между плът при плътта. Топлината е влажна. Връзката е в средата между плътта заради влагата (й). Винаги нещо се влага или в очакване, за неговото поставяне. Отколешна е играта. Стичат се приказки в блатно тресавище, клатещо житейската лодка бавно, все по-бавно и скърцащо щедро изливано като ябълка в плът, зашита отвътре. Плътта покрива идеята в приемлива форма. Защото. Без външната плът, красотата е грозна и не за пред хората. Лично и публично, проблемите каквито и да било, са винаги лични. Публиката не създава проблеми, защото ги храни поименно. Тези (проблеми) надигат глава, гласовити за повече. И се раждат публичните проблеми от личните. Няма друг път. В човешкия свят, човешката му история, блъска камбаните. Историята е поименна, проблемите също. Заради скриване на проблеми в историята, от историята, не могат да се направят правилни изводи, за посоката, средата, условията, причините и възможностите, опасностите. Така изкривени са пътищата заради нейде лъжлива ръка, обиграна проникваща между хората и децата им, от поколение в поколение, носеща травма след травма, на забравени болките и сълзите от предишните мъртъвци.

Условно голямата връзка, намерена при измамниците, се отваря с предоставянето на власт, но върху група или събрание, най-вече където масата грубо, сигнално въздига без да знае целта на идеята за идейна промяна, възбудените й качества като поквара, ненаситност, врящ непукизъм в паричен сос, поименното загряване по цветове или подобни нюанси. Тук е ролята на изникващи в нищото от нищо лица, носещи своята вътрешност огледална пред погледа на най-различните охлюви, изпускащи влага. Влажните погледи, създават своето пътешествие. Родени от щъркела, тръгват на пътешествие някакво. Външните им прояви, отразяват външни качества или огледални - на вътрешното очакване. Така се "яхват" аплодисменти, погледи, младежките пъпки на намерения върху намерените идеи като полезни, приятни за очната ябълка. Внушение. Лъскавата ни опаковка, създава вобуларната травма на изказа, върху преценката ни отсреща на нищото върху някого в нищото, на неговите миражи. Човекът е празен, но ние го пълним. Скриването на газовете, също изисква напрягане в друга посока. Образът на блейка също работи, разсеяна (тази) върху заучените приклякания или подскоци, други подобни. Дотук нищо ново. Измамникът, мъж или жена, се изправят през нищото, неговите миражи. В него (нищото) са скрити погледи през очните ябълки, също очаквания, ерго вярвания, стиснатите юмруци от друга страна. Въпрос на време е властта, да покрие всяка вяра приживе в своето си тресавище. Така издигнати, лицата от вече Системата, се разделят на "добри или лоши" на "можещи или грозни" на умни или красиви, но срещу другите. Другите са натикани в нищото. Задължително другите, са получили усет от заострените обувки отзад. Няма Слънце, няма Луна. Там е тъмно. Осигурява се и среда, за излъчване на (скротумните) послания, за обявата на решения, за разкопитването на тласъци - законови, условни и безусловни.

Накрая се ражда "държавата". Изплетени са законите, начукани заповеди в заповедната форма. Черно на бяло. В своята си среда. Измамникът твори Условията за живот, и заживява върху своята мрежа, заплетена с ключови форми. Горе и долу. Отдолу са онези от масата, нейни остатъци, приели тази мрежова "даденост" осигурявайки й виталност най-вероятно в подобна или еднаква среда. Средата съшива държавите. Организмът на която и да било човешка държава, започва от личните газове.￼

Между разделителна черта живеят остатъците от вяра, интелект, природните качества. Измамникът, паразитът, че и системата не допуска въздигане над своето си ниво. Търси се перманентна еднаквост. Стадо и глутница. Няма разлика. Върху нея (фиктивната разлика) се оформят простите връзки, зависимости, към по-интимни докосвания, до системни условия във веригата и обратно. Затваря се този кръг, роден чрез властта върху чуждите качества, ресурси или богатство.

Никой роден от родители сиромах колкото и да владее пороците на властта, не може да достигне до онзи печат, където задължително са събрани погледите на печатарите и зидарите. Вечерен певец, се провиква в тъмното призори, при усещането за близостта на ловец на глави.

Вътрешният враг е паразит, възползващ качества в хранителна верига осигуряваща му място, топлина, спокойствие, уют на домашното огнище, възможности, инерцията.

Системните Условия са притъпени или изострени. В зависимост от начина или страната, позицията е двустранна. Това е онзи от първите капани, поставяни пред всеки ако е от другата страна. Страната винаги ще бъде друга. Осигуряването на такава бездна, е необратимо.

Ако се върви по пътя, начертан с молив върху тоалетната хартия, резултатът ще е същият.

Събота преди Неделя, дадена ни за почивка, за работа. Като че ли щедро е усмихната (не за всеки) разбира се, а Слънцето над хоризонта гали с притихналите ветрове, като че донася надеждата за топлина дай боже топлина за всеки, един светъл лъч над душите мразовити, потънали в човешки мрак, суета невзрачна, в гласовити разкази от този поднебесен свят. Та вчера значи, пътувах към Видин един западащ град заради хората, ругаещи по навик житейската съдба заради зловонието (си). Усещането е студено, загубено в усмивката ми. Вероятно все пак. Трябва винаги да се усмихваме. Дори на болката, на страданието, отговорът трябва да е най-малкото достоен отговор. И така. Превърнати са не само църквите на сиромашки, изпуснати свърталища виещи с камбаните си. Забелязах дори бедните и сиромасите, са изгубили представа за богатството отвътре. Добролюбието пък е превърнато в игра на покер за менячите на приказки. Една блудна плът, на корава съвест, разиграва бързите коне на бавни глътки от безвремието. А време има. Та организирам посещението чрез личност, голяма личност (поне за мен) съобщила в центъра, че ще идем двама в него (центъра), същият заличил предишния живот заради липсата му. В човеците разбрах, се настанила голяма липса на човеци, до отсъствие на човещина заменена набързо от бесовщина. Аз по навик, ще изправям непочистените косми на кривите ракети. Та другият с когото ще играем на хорото (по възстановаване) взел, че приписал посещението на себе си. Обаждам се за потвърждение във Видин, няма ме, окей. Торен бръмбар ми звъни от ваучер сладък, говори несвързано съобщава ми, че извикал трети клатокурец същият разсипващ всичко, до което успее да пришие приживе ковчега си. Ангел или бяс, човек или животно, без значение на кройката. Та млади в стари кожи, носят тревопасна психика на месоядни агнета, вероломно газещи прическата си. Едно време мислех да направя от дървото свирка и поканих сянка, да се изкачи нагоре някъде. Изкривиха се нещата, където кози крак настъпи овчите свърталища. И така. В центъра за мене няма нищо (прозвънявам за целта, окей липсвам), за организираното посещение на ниво над средното. Нивото пада с 200. Оказва се, подмяната успешно е възседнала чрез първия ни kлaтoмъд идеята, превърната в грозен отпечатък от задника на третия на вид дребен, но опасен блудоkypeц за района подвизаващ се зад книги, не рядко с невярно съдържание на приказките; години експлоатиращ сочната девойка Язова заради остра липса на живот, набоден публично. Типоред. Ударение на буква "Ъ". Мърляви обувки, зад клинична психика в клозетни дрехи, подаряват книжна борса на поредния негодник, узурпирал Бога приживе. Нещо повече. Сериозна диагноза. Изгонени са всички можещи. Съсипани човешките съдби. Организирана в религиозни косми нощна група, за дневните поръчки, сее семена от течностите си. А негодни за добро, нанасят ударите ден след ден, през нощта заспиват сладко. И така. Тези кестени, завъртат колелото на екзистенц разплющяната бесовщина пред трети екземпляр, намерен в центъра. Следва замотаване, заиграване, на влажна блуд до ръченица от логически фрактури върху костите, приемащи сигналното (звуково) ниво, развито в резонансна диагностика на зрителната каша. Клиничната пътека, покрива вътрешната стая с логическата миризма, на поредната подмяна или измама все тая. От човешките свърталища, на неспокойни кости приживе, долавяме за носещо се дрънкането на небивалици въоръжени остро, за набождане на името на друго някакво ниво, над средното. От пръстите на дясната ръка. Е изправена ракетата. Ангелските гласове и имена, пресъхнали в калта на общото свърталище, пренасят завистта на неспокойно битие заради липсата на собствено богатство, битие дори от отражението му. А лъжата е навсякъде. Четвъртият върховен клатокрак от сбирката, се оказа баща не само на лъжата. Щедро напоени, са душите в общочовешката ни кал. Будители? Наистина. Бъдете будни и се пазете от измамнци, преоблечени в гласовитите одежди на варосаните гробници. (прозявка, събуждане, кафенце)

Измамниците разрушават битието, отнемат ценности или крадат богатство. При по-голяма власт поражението е голямо и обратно. Без значение на какво се правят, каква е ролята, какви са мрежите също на измамниците, на соматичните им връзки и клинични качества, най-добрата перспектива е дистанцията. Далеч от тях е човешкото пристанище, тихото ни място за душата. Там са качествата. Защо все пак, показах отклонението "Видин" да го наречем? Това е другата страна, където гласовете търсят бесовете си, особено пък на места за духовната беседа. Отдавна липсва не само в религиозните свърталища духовен отпечатък. Там гнездилището е върховен бог на поднебесния. Открояват се позицията като светска, религиозна, псевдо-добродетелна, небрежна при отсъствие на будна съвест, фрагментирана измежду тях. Случаят във Видин сборището наречено за център, е един от центровете на България от другата страна. Дори не съм описал ситуацията както трябва. Вярвам на друго място записите знаят повече от казаното.

Нека да приключим. Какви са изводите? До какви изводи ще достигне казаното горе? Вероятно има разни варианти, обяснени по обилни пътища, обратно също. Но дали ни трябва, да си губим времето от собственото време, ако можем да го съберем в не повече от две думи с три граматически значения 1 Пазете 2 се 3 от 4 измамници ("се", вие се пазете, с будно действие отвътре, срещу кого?) Бог е дал знаците; възползвайте се; използвайте ги; четете и прочитайте хората, животните, средата в която сте. Забелязвайте цветята и звездите, тишината, водните потоци на реките, сърцето на планетата Земя в усещане за океаните.

Повдигнете погледа си! Нагоре към Небето над планетата, над световете, над галактиките, над видимото и невидимото! Усещате ли тайнството? Искате ли да сте малка част от бъдещето? Познавате ли себе си? Долавяте ли приближаването и на ден Първи от първия си опит за летене?

А дочувате ли долу някъде за гласовете, в тъмното в калта на завистта, на злобата, че ви търсят? Те не знаят, нито накъде да тръгнат, за да ви намерят. Тези нямат нищо общо с Вас.

Където и да сте!

https://www.facebook.com/Man88naM/posts/5265152730170636

Valeri George

https://facebook.com/story.php?story_fbid=2848232152111058&id=100007729029832

Valeri George

https://www.facebook.com/Man88naM/posts/5265152730170636

Valeri George

https://www.facebook.com/groups/MDLBG/permalink/26413527058291506/