﻿Кал, 17 мига до Пролетта. Кафенето, страница N2

1 / Промяната след 1989-та година донесе "объркване у хората – те не могат да се ориентират какво точно се е случило.

ДВ: А рефренът, че „тогава имаше здравеопазване и образование, нямаше престъпност“, че всички бяха нахранени и имаха по един москвич?

Луджев: Той пак почива на факта, че е заличена паметта за това време. Да направим сравнение с предишния политически обрат в България на 9 септември 1944. Тогава България преживя една „социалистическа“ – както те я наричаха – модернизация. И наистина, България стана индустриална държава, създадоха се промишленост, социални и здравни услуги, които претендираха да бъдат на съвременно ниво. Но в същото време това беше една уродлива индустриализация, една уродлива икономика на дефицита, една здравно-осигурителна и социална система, която държеше хората на нивото на равенство в мизерията.

Уж съвременно, уж съвременни панелки, уж съвременни автомобили, ама само уж – един камуфлаж, който беше създаден от тогавашната власт. Е, сигурно за част от населението, която дойде от селата, особено пък за онези, които партията издигна от „народните маси“ – за тях е било голямо достижение да имат топла вода, тоалетна и жигула. Но всичко е въпрос на сравнение. Едно елементарно сравнение между днешно време и тогава показва, че по времето на НРБ ние сме били една назадничава, изостанала страна, която изобщо още не е стъпила на модерния път на времето."

2 / Ако наистина в Москва смятаха, че в България се е разразил наскоро шпионски скандал, щеше ли точно в София да се открие днес Световният младежки фестивал на руските съотечественици?

Дори той да е готвен отдавна, преди т.н. шпионски скандал с българи, поставили се открито и отдавна в услуга на Русия, нямаше ли Кремъл да наложи вето върху събитието с цел да покаже евентуалното си неодобрение на София?

Не, няма нищо необикновено в демонстрацията на непукизъм от руска страна. В края на краищата България е държавата с най-голяма, уникална и неповторима по своя размах проруска неправителствена организация Национално движение Русофили. Какво от това, че нейният шеф Николай Малинов, който се хвали с голяма масовост на оглавяваната от него откровена пета колона на Москва, сочена от Решетников като уникално явление без аналог нийде другаде по света, е обявен за руски шпионин?

Това явно му се пише като повод за нови руски награди за добре свършена работа в рамките на хибридната война срещу една евроатлантическа, но откроявана в Москва като “особен” (проруски) случай в западния свят.

3 / Фактът, че въпреки нескопосаната проява на загриженост от руската намеса в България от страна на българските власти, организаторите на руския световен форум никак не са впечатлени от нея и извозват руснаци от 45 страни на среща тъкмо в българската столица в този момент на фона на бутафорното напрежение между двете страни, е най-яркото от всички доказателства досега, че задкулисните уверения в любов, които Москва е получила от София, са далеч по – важни за нейното консумиране на българска земя.

Към разигравания у нас паралелно за заблуда на наивниците “лов” на руски шпиони в Кремъл се отнесоха издайнически и необичайно миролюбиво. Сега потвърждават, че Москва не вярва не само на сълзи, но и на страшни муцунки в своя заден български двор.   

Доколкото е видно досега от програмата на руския форум, не е предвидено отдаване на почести на главния окупационен символ на продължаващото съветско имперско влияние в България МОЧА. Потърсена е само символиката на хотел “Москва”, в който буквално пред прозорците на руското посолство кипи дейността по укрепване на дружбата с домакините. Но това не значи, че няма да станем свидетели на поредната руска демонстрация в духа на “вечната дружба” на принципа на платената любов.

4 / Доста нашенци си падат по нея и доминиращите в тази връзка руснаци нямат проблем да си платят да я употребят за удовлетворение на смесицата от комплексите за изостаналост и манията за величие, която забърква коктейла от объркани чувства в руските имперски глави. 

Къде другаде ще им се получи толкова удобно, ако не в държавата, чиито откровено проруски парламент има своята спотаена проекция в изпълнителната, съдебната и медийната власти!

Нов епизод от хибридната война ли наблюдаваме в българската столица?

Кремъл избра София за Световния младежки форум на руските съотечественици. Какво ли се крие зад това?

Над 130 души от 45 държави ще участват в Световния младежки форум на руските съотечественици в София и първите делегати вече пристигат, съобщи преди дни ТАСС, цитирана от “Дневник”.

5 / Девизът на петото подобно събитие е “Младежта строи бъдещето”

Според нея това ще е най-мащабното международно събитие за родени и живеещи в чужбина руснаци на възраст между 18 и 35 години. То се открива в събота в Парк-хотел “Москва” и ще продължи до 1 октомври.

Организатори са Координационният съвет на руските съотечественици в България, федерацията “Съюз на съотечествениците” и националното сдружение “Заедно с Русия”. Подкрепа оказват руската правителствена комисия за проблемите на сънародниците зад граница, департаментът за работа със съотечествениците в чужбина към външното министерство в Москва, руското посолство в София, фондация “Руский мир”, представителството на “Газпром експорт” в България и др.

Програмата предвижда кръгли маси, работни заседания, дискусии, тренинг, майсторски класове, делова игра “Проектогенерация”. Темите включват целите и задачите на бъдещото развитие на младежките организации на руснаците в чужбина, съхраняване на историческата памет, укрепване връзките с историческата родина, защита правата на сънародниците зад граница, разширяване на рускоезичното пространство, популяризиране на руската култура и образование, подготовка за празнуване на 75-а годишнина от победата над нацистка Германия и др.

Форумът се провежда от 2010 г., а от 2015 г. с решение на руска правителствена комисия е обявен за световен. Досега в него са участвали над 1500 души от повече от 80 държави, твърдят организаторите. За участие пристигат руски сенатори, дипломати и представители на 5 района на Русия.

6 / Нито сме оригинални, нито сме самотни българите – много често е било и е така в човешката история: хем уж е едно, ама е съвсем друго. Нищо оригинално няма и в това, че народите се мeрят с черната нечист, която те самите пораждат, търпят, че и даже харесват, че и даже обожават управленците си кръвопийци (това са те истинските вампири!), без значение дали тези вампири управляват в условията на терор, на диктатури, което е страшно, или в приспивната атмосфера на привидна демокрация, сиреч на лъжа, на фалш, на „уклончиво” спазване на основните права на човека, както е у нас.

7 / Ерго – демокрация, та дрънка! Нашенска. Булгар! Булгар!

– Някой е виновен за такава търпимост към този хал и за самия хал, разбира се.

– Не някой, а всички! Всички ние сме виновни, че търпим. Но: кой създаде хала, който търпим?

– Това все едно аз съм го попитал.

– Ние си го създадохме. Ние сме виновни. Целокупното ни общество е виновно. Макар че хиляди и стотици хиляди, милиони измежду нас, почти всички измежду нас смятат, че те лично не носят никаква вина и съответно никаква отговорност.

– Видите ли…

– Истината е, че ние, огромната маса от българите, ние бягаме от отговорностите си, ние затръшваме вратата на кармичните си задължения към нас самите, към род и родина.

Абсолютно невъзможно е едно съвременно общество да живее по начина, по който съществуваме ние, и то да се състои от 99% агнета и 1% лоши (вълци), довеяни от неведоми върколаци, които го манипулират, лъжат, крадат, изнудват, изнасилват. Нищо подобно!

– Май че стигнахме до справедливостта.

– Наистина стигнахме. Обществото ни абсолютно справедливо живее по начина, по който самò избра да живее.

– И той е?

– Да живее (напълно заслужено, абсолютно справедливо!) в условията на пълна липса на публична справедливост, на обществена справедливост. Две беди съсипват съвременна България: едната е липсата на обществена справедливост, държавна, институционална, законова справедливост или казано другояче – законност; другата беда е безогледната наглост на публичното лъжене: и самата повсеместна лъжа, сред която живеем, и степента и обхвата на наглостта ѝ, които са чудовищни.

– Тези двете беди не пораждат ли отчаяние?

– Пораждат и още как. Не мога да преценя колко хора съзнават дълбочината на тази черна драма, ала са в пъти по-малко от отчаяните заради нея.

8 A / Повечето от хората са обикновени хора. И такива следва да са. Бог не иска от нас едва ли не всичките да сме герои. Втриса ме от мисълта за общество, пренаселено с герои. Бог ни е създал предимно обикновени хора. И причинно-следствената верига при обикновения човек е обикновена, простичка: липса на справедливост, която липса ражда отчаяние; отчаянието ражда депресия – скрита и явна; а депресията води до отказ от активен пълноценен живот. 

8 Б / Ето оттук се пръкват българските върколаци, които управляват България вече 45 плюс 30 – значи 75 години. То и преди това е било пълно с върколаци, но 45 години бяха явни, откровени, садистични много често, а в последните 30 години – прикрити, фалшиви, подли, лицемерни, гнусни. Та от резултата на тази адова причинно-следствена верига националният отбор на върколаците получава идеално месиво за месене и опичане, сиреч ние, българите, народът ни, което месиво търпи, избягва да мисли, защото мисленето причинява болка, редовно ходи да пуска някакви хартийки в едни големи кутии (за предпочитане срещу заплащане или някакъв друг ефимерен келепирец) и се самозалъгва, че пускането на хартиите е упражняване на демократичен вот и че въобще всичко е като в европейска демократична държава. 

8 В / И цялата тази идилия, която месивото преживява – търпежа, отчаянието, депресията, отказа да се бори, всичкото това цъфти и връзва, докато месивото чака да умре и да му свърши мъката, занимавайки се предимно да плюе в тая орисия, понеже нали няма прокопсия.

8 Г / Това е реалността, с която всички сме свикнали и в която живеем. И която дори се харесва на мнозина от нас. 

Което ни най-малко не променя факта, че липсата на обществена справедливост у нас ражда отчаянието, неминуемата обществена апатия (тя пък е майка на самозалъгването относно цветовите гами в кочината), както ражда и повсеместно безразличие към делата народни. 

9 / Липсата на справедливост е майката на липсата на добро здравеопазване, майката на лошото образование, на ниските пенсии, на високите, несправедливите, нереалните, безумните цени на парно, ток, на едно или друго. Лъжата е другата майка. 75 години вече е така. Все още се чудя как може да има хора със здрав разум, тоест да не са психопати, които да не проумяват, че девети септември дойде с лъжа и възцари тотална несправедливост. А десети ноември дойде уж за да отмени девети септември. 

Възцари се лъжата, че всичко се е променило, сиреч, че сега вече справедливостта е възтържествувала най-сетне, което нагло лъжене породи нов тип несправедливост – и тя скверна, отвратителна. 

Липсата на справедливост предопределя, че не само вчерашното, а и днешното зло остава безнаказано. Съвременното зло. И голямото, и малкото. И политическото, държавното зло; и криминално-битовото зло. Всяко зло, което руши устоите на обществото, остава като цяло безнаказано.

9 A / Очевидно е, че когато злото е ненаказано, това е липса на справедливост, на законност; а липсата на справедливост, в която живее обществото, предопределя и все повече задълбочава безнаказаността на злото. Днес. Как живее един народ, как се чувства един народ и съответно всеки член на този народ, всеки отделен човек, когато живее с мисълта, че злото по правило не се наказва? Особено голямото! Но и криминалното, очевадното криминално зло.

9 Б / Когато няма справедливост, няма производителност. Липсата на публична справедливост води до липса на производителност. Липсата на справедливост е непроизводителна. Не в смисъл да произвеждаш капачки за буркани, мотокари или атомна енергия, за да си я трошиш в главата, понеже дори няма на кого да я продадеш, а производителност на живота, на човешкото съществуване. 

Няма сполука за България, така да го кажа дано схванат за какво говоря онези хора, с които имаме определени разминавания относно що е сполука и има ли тя почва у нас.

Липсата на публична справедливост, понеже не е производителна, избутва човека от пътя му, разделя го, отделя го от предназначението му на този свят, от Божия му път, от Божия промисъл за пътя човешки.

Това нашето да не е Шехеразада! 

10 А / Ще кажа само едно: когато критична маса българи пожелае да живее справедливо в прилична справедлива държава, на тая критична маса сама ще ѝ дойде на ума как да постъпи и как да спечели битката с върколаците. Тогава и Бог ще ѝ помогне, и ангелите хранители на България ще ѝ помогнат.

– Мисля си, няма ли по-големи беди от лъжата?

– Има, и то много по-големи. Ниската раждаемост и ниската граница на смъртността при възрастните са по-големи беди. Но ако държавата ни не беше лъжлива, щяха да се раждат повече деца и щяхме по-дълго да живеем. Поне това е ясно, струва ми се. Поне за това не бива да спорим като общество. И още в много класации щяхме да сме на по-прилични места, ако не беше лъжата. 

Много лъжа срещу - малко истина. Повсеместна лъжа срещу – слаба и дрипава истина. Липсата на публична истина, заради царството на повсеместната публична лъжа у нас, липсата на споделената от обществото и пред обществото истина за нещата от живота у нас води до - пагубни последствия за психиката на човеците в България. 

10 Б / Неистината в личния ни живот се проектира в публичния, а обратното е още по-очевидно – общественият ни живот, удавен в лъжа, влияе зле на личните ни взаимоотношения, разяжда ги, разкапва ги. Такава е логиката на живота – двата типа лъжи са взаимосвързани. 

Липсата на публична истина съсипва из дъно личния ни живот, макар че хората до голяма степен не го съзнават или така са претръпнали, че не обръщат внимание на лъжата.

– Въпросът е за какво лъжеш и в каква степен лъжеш.

– Именно. В България публичното лъжене е издигнато в норма до степен на шизофрения. Няма нито една сфера на обществения живот, където лъжата да не е царица, която лъжата да не е превзела и където да не се лъже от сутрин до вечер в мащаб до 100%, както обичат да се изразяват напоследък в заливащите ни идиотски реклами.

10 В / Чакаме да се освестим. В този спорт с чакането поне сме ненадминати. И така чакайки ще спрем да (се) лъжем. Всичко: от андрешковатия ни президент до най-ошашавената кметица наместник в най-забутаната паланка.

11 / Обективно, безпристрастно, през спокойния поглед на пришълеца отдалеч. Представи си, кацат някакви добронамерени марсианци насред София. С опознавателна мисия. Дата: 3-ти март, затова са ни избрали за домакини. Разговарят с обикновени хора по улиците.

„Защо 3-ти март ви е национален празник?”

„Ами защото тогава един руски граф българофоб е уредил подписването на предварителен договор между две империи, които винаги са ни мислили злото, като първата едно време ни е държала в робство пет века, а другата – половин век наскоро.”

Марсианците кимат любезно.

„А нямате ли по-приемливи дати в историята си?”

„Имаме – 24-ти май, 6-и септември” – разказваме им ние какво-що за буквите ни и за Съединението.

„Тогава защо 3-ти март?” – недоумяват марсианците.

„Ами 3-ти март ни е много натамън да се караме всяка година заради него.”

Марсианците едва кимат, ама пак любезно.

„А каква ви е държавната уредба?”

„Представителна демокрация” – отвръща фукливо някой многознайко.

„И кой представлява народа ви?”

„В смисъл?” – уточнява умникът.

„Кои са представителните лица на народа ви?”, обясняват му търпеливо марсианците.

„А, това ли!” – вдява отворкото и занарежда: „Боко Тиквата ни е премиер. Цецо Лъжецо е най-добрият политически организатор, ама го организираха в запаса, та сега си го имаме само като национален мозъчен тръст. Данчо Ментата е най-признатият ни финансист. Болен Волен ни е най-емоционалният политик. Връзката на политиката с бизнеса я държи Корпулентният Шопар на Мама, а Митьо Гестапото и Гецата Свинаря са ни връзката на бизнеса с традициите. Имаме си и яка опозиция – Корни, една запъхтяна потна мома от Крушовица, а отскоро и Славчо Червеното Учиндолско Ферари. И още…”

„А правова ли ви е държавата?” – прекъсват го малко нервни вече марсианците.

„Има си хас! Цацата, Пацата и Ваньо Гешефта са ни все по правото. На Пацата му викат и Пацо де Терасо. И още…”

„А как сте с религията?” – прекъсват го още по-нервни марсианците.

„Бомба сме! Там най-голямата ни бомба е владиката Кольо Тапета, той е и Кольо Поршето, Кольо Ролекса и…”

„Благодаря, ама сме ограничени във времето” – за кой ли път го прекъсват марсианците, качват се на летящата чиния и отпрашват обратно към Марс със скоростта на космическо порше.

12 / - Защо нашите с теб сънародници масово и доброволно се подлагат на такова унижение – да бъдат управлявани от негодници, а напоследък от негодници полуидиоти или много често и пълни идиоти?

- Сурови биха били отговорите ми и сега, дори жестоки. Нека обаче ги спестя днес, за да не унижавам допълнително събратята си. Стига им унижението, че се подлагат на такъв позор и почти без насилие са готови да живеят в него.

– Щом така си решил, спести ги… Слушам ти марсианските видения и си мисля за децата на тая държава, където няма справедливост и царува лъжата.

– И аз ги мисля децата, там е най-голямата болка. Какви условия им създаваме да живеят. Но благодаря на Бога, че вече са различни деца, коренно различни.

– Смяташ, че те ще преустроят лъжливата ни несправедлива държава?

– Не знам, надявам се. Сигурен съм в друго: добре ще е да са наясно в каква държава са се родили, откъде идват, към какъв народ принадлежат. Ще е добре да са наясно с истината, не с онова, на което най-често ги учат у дома и почти винаги в училище и което пише в учебниците.

Те растат все едно някой ги е взел отнякъде си и ги е захвърлил при нас от немай-къде. 

Ние като семейство и общество не разбираме, че никой не заблестява от нищото, никой не идва от нищото. 

– Отделно наследството, което ще им оставим.

– Ние, създателите на обществото с малко справедливост и с много лъжа. Кой се замисля, че резултатите от изборите ни, които ние възрастните всеки ден правим ще облекчат или ще затруднят живота на идните поколения?

– Гатанка: познайте от три пъти ще облекчат ли, или ще го затруднят?

– Понякога не мога да повярвам, хващам се с ужас за главата, че не правим елементарните „сметки”, а те са такива простички, така простичко ни бодат очите! Толкова ли е непосилно за обществото ни да съобрази, че сме на абсолютно погрешен път по отношение на бъдещето за България? 

Ще трябва да се справят с наследството на нашите избори.

Ние сме в плен на абсолютното си малоумие, на вездесъщия си идиотизъм, в плен на самоубийствените си нагласи. Сякаш сме си рекли: щом им даваме на децата храна, значи сме си свършили работата с тях.

Абсолютно малоумие, липса на визия за бъдещето на децата в България.

Без нас и въпреки нас. Те са по-умни, те са космически деца, защото най-вероятно са дошли с програмата си за оцеляване и за просперитет след това оцеляване. А България е идеален полигон за оцеляване.

Боли ме, че ги включихме рано-рано в битката на доброто със злото. Искам да кажа – резултатите от нашата битка много рано ги засегна.

Просто злото така ни е покорило, така ни е смачкало, толкова апатични и безсилни ни е направило, че ние дори за тях не намираме кураж и сили да се преборим!

13 / Доброто може да живее без злото, макар такава благодат да се случва толкова рядко.

Обратното, злото не може да съществува самò без доброто, то не е субстанциално, то не си е самодостатъчно като доброто. То не може да оцелее без доброто.

– Ако човек се замисли, може да настръхне от дълбочината на проникването на злото в нашия обществен живот.

Да погледнем правителствата ни само през 21-ви век. Няма да си тровим нервите за целия 20-и век, че и по-назад до Освобождението. Само 21-ви век. От кабинета на „величеството”, пак с извинение, което щяхме да представим на марсианците като Мадридския Мошеник, до днешния на министерски сбиритък на Тиквата. (Вметка: ето ти още една липса на справедливост. Ако Цецо е Лъжецо, то Тиквата къде трябва да е в йерархията на нейно злосторничество Лъжата?) Та да ги разгледаме синодът и кабинетите ни през призмата на борбата на доброто и злото или по-скоро на приоритета на доброто над злото. Нали на тоя пусти приоритет служат и синодът, и правителствата ни?

Калкулацията – нищо лично – за 21-ви век ми изглежда така: и синодът ни, и правителствата ни изгониха на практика и малкото читаво, и зрънцето добро, което бе на позиция да взима важни, управленски решения за цяла България или за цялата ни църква. Общонационални решения. И какво остана? Остана предимно злото на най-ръководните постове, веднъж, и примирените с него алчни придворни надолу по веригата – лакеи и роби на злото, дваж. Въпросът е: какво правят сега, като няма добро вътре в тяхната кочина – правителствена или синодална? Вътре в затворения им кръг на ада? Там няма достатъчно добро, там няма дори минималното необходимо добро, с което да воюват! А злото, повтарям, не може да съществува без доброто, то не е субстанциално!

– И какво правят?

– Самоизяждат се, самопогубват се, прегризват си гърлата един другиму, това правят! И слава на Бога, че така е сътворил природата на злото, иначе щеше да ни е още по-тежко и по-страшно. И по-дълго щяхме да съжителстваме с него.

Злото непрекъснато мимикрира, преструва се и постоянно се преоблича като добро. И все по-майсторски го прави.

Колкото и да е бодър духът на човек, колкото и вярата ти в Бог и в доброто да е силна, колкото и да си уверен, че вършиш нещо смислено и праведно, каквито и да са резултатите от този смислен и праведен труд, съжаленията за пропуснатите шансове, за слепите пътища, за загубеното време не могат да бъдат избегнати. 

Говорих за личната ни преценка що е добро, личната ни визия къде минава разграничителната линия със злото. Сега да добавя, че тази преценка винаги трябва да се осъвременява, да се обогатява с опита ни и с белезите от раните ни.

– Не е лесно.

– Не е трудно! Да не би да вършим подвизи?! Вършим дребни добри неща. Дал Господ поводи. Важното е да живееш със съзнанието, че и да умреш днес, след пет минути, ти няма да съжаляваш, когато идеш горе и погледнеш отгоре, защото си свършил каквото си могъл до момента на смъртта. Докато си тук, долу.

14 / По пътеката срещу нас върви момче, 16-17-годишно, с черна фланелка и с надпис на гърдите на английски: „YOU ARE HERE”.

Покъртително!

Спрях се, обърнах се след младежа; разказах набързо на моите момчета какво съм изпитвал допреди няколко секунди, колко много ги обичам, колко съм щастлив с тях и край тях; колко съм благодарен на Бог, че можем отново да сме заедно.

И че на гърдите на онзи батко, дето се отдалечава, пише „YOU ARE HERE”, ти си тук.

Големият ми внук вече знае доста добре английски. Ококори се и възкликна: „Стига бе, дядо, не може да бъде!” „Напротив, може, точно това пише на гърдите на онзи батко” – отвърнах. Ето така.

(ти си тук, е двусмислено вероятно за неговата девойка в неговата душа или, в широк смисъл - ти си тук, в живота)

15 / Виждам много по-млади хора, особено по телевизията, да кършат пръсти, докато се чудят и мъчат как да се изразят.

Когато влезеш обаче в потока на Божията благодат, думите някак си идват от самосебе си. Не казвам, че ти диктуват, не. Просто този ритъм, тази хармония, тази последователност на разгръщането на мисълта, на описанието или каквото е там, намират сами подходящите думи. 

Всякакъв фалш, всякаква задна мисъл, унищожава матрицата; разпада на парцали творческото, духовно поле между човека и Всевишния; къса фината магическа паяжина. Матрицата е страхотно красива. Актът ѝ на създаване е красив, изплитането; самата тя; начинът, по който - тя ти помага да пишеш, е еманация на красотата. Красота и радост – космическата радост, че това го има, че то се случва, че ти си част от него, че всичко това е Божий замисъл и промисъл.

Всякакви преструвки, парвенющини, всякакъв снобизъм, които хората непрекъснато си позволяват на тази тема, са кощунствени. Самотата следва дълбоко да я уважаваме и да пазим нейното достойнство. Няма истински човек, който се старае да създаде нещо стойностно, но да не се чувства самотен. Самотата идва от паралелния свят, от невъзможността да споделиш с когото и да е, да изразиш с адекватно духовния си кипеж и възторг пред този свят.

Физическа самота, не и духовна, не в сърцето ти, не и в разума ти, които така безболезнено те свързват с всичко, което се крие там горе.

16 / Никога не разбрах и не разбирам – защо на хората като цяло им е по-интересно да четат за незабравимия Тодор Живков, да гълтат книгите за Бойко Борисов, за Цола Драгойчева и Пеко Таков с Мако Даков, но не им е интересно да четат книгите на дори уж най-признатият Радичков, на Георги Марков, да не го пропусна, макар, че един куп пишман демократи се кълнат в него, ама не са прочели и пет реда от книгите му, „Жените на Варшава” не са прочели! Не четат Константин Павлов – сложен е, не четат Борис Христов – честен му е кръстът.

Да не споменавам още и още прекрасни български поети, и писатели. Че какво интересно има във „Визитацията”, тоест какво мисли Христо Ботев за съвременна България и какво заявява пред парламента ни или директно на президента в очите? И какво се случва „там на Балкана”, преди геният да се прибере обратно на небето? Не е интересна книга и „Седем нощи в Светлината”, тоест какво си говорят нашият Господ и едно четири-петгодишно българско дете, докато се разхождат из етажите на мирозданието. Скука. Ботев, Господ – какво могат да ти кажат? Приел съм го. 

Четох напоследък един мъдрец, разсъждава за блаженството. Нека да взема книгата. Ето: „Блаженството означава, да се освободите от тревогите за това, как ви възприемат околните, да се дистанцирате от постиганите от вас резултати чрез цялостно потапяне в житейските ви занимания. Блаженството означава, да - не преследвате щастието, а вместо това да - носите щастие на всичко.” Само бих добавил – да носим щастие и на всички.

17 / В България. Представям си следната трогателна картина. Има един поет Ангелов.

– У нас?

– Пак у нас. Да. Той е председателят на писателския съюз, оня съюз, наследникът на още пò оня. Та си представям как поетът Ангелов, ме приема в съюза им примерно в четвъртък, а в петък ме награждава с първа награда за съвременен роман. Аз съм съвършено щастлив. В залата ръкопляскат колегите ми Иванов, Петров, Георгиев, чиито имена никога не съм чувал, както и те не са чували моето до днес. Оживление, някои дори се събуждат. 

А в събота „Блиц” и „ПИК”, „Монитор” и „24 часа” публикуват обширни репортажи за награждаването ми и богатата ми творческа биография на ползу роду. Жив да не бях!

- Само помисли каква слава ще е за теб, ако след съюзната награда ти се обади президентът Румен Радев и ти рече: така и така, уважаеми господин Пекунов (Джон Доу), посъветвахме се тук с Иво Христов и решихме да ви удостоим със „Св. св. Кирил и Методий”.

– Кой Иво Христов? Тоя, дето ни смята за дебили, или оня, за когото най-добрата държавна уредба е православната джамахирия с азиатски привкус?

Даже не ми е смешно. Ясно, в дъното на цялата тая игра със славата и „мечтите” е егото ни.

Мъдрецът е казал: "Моето его много повече предпочита да бъде право, отколкото щастливо.”

Коста Стефанов. 26 Септември 2019

https://www.facebook.com/groups/MDLBG/posts/25410112478632974 групи РОДИНА

https://kafeneto.wordpress.com/2019/09/page/2