﻿Социална психология, на малкия човек.

История на личното ни преживяване в лутане да намерим пътя, посоката на нашия живот без значение къде е речено, да бъдем или сме били.

Не всеки ви обича. Не всеки иска присъствието ви. Не всеки иска мнението ви да разговаря с вас, да ви изслуша търпеливо. Не всеки търси близост, за да я предлагаме докато търсим същото. Световете често са затворени. Световете са различни. Не всеки ви разбира, за да искате разбирането на вашето ниво, което не е неговото или нейното между винаги различни светове. Различавате се като непознати, заради външни белези на вътрешното състояние. Разминавате се с непознати. Тук таме се мяркат откъслечни детайли на лица познати може би случайно, от един и същи град на улицата, в парка, в магазина и толкова.

Затова случайните ви срещи са като бързо изпитание с приятелство, докато премине първото усещане. Здравей и здрасти, са една дистанция като - как си, ами добре, всичко е наред нищо ново.

Ако търсите, ще намирате каквото търсите. После се премисля за възможностите, като разиграни ходове дали отварят нови пътища, дали затварят старите пътеки на живота.

Същото в единствено число, нататък между множество от хора като семейство и приятели, близки и познати. Работната среда.

Свободата никак не ограничава усещането ти за радост, за приятелство заради ценностите като качества, които отговарят на въпросите. Свободата е спокойствие! Не винаги възможно.

Все пак зависи.

Ако се бориш е заради принцип на идея, на внушение или против него, ако някой те последва е заради теб и свободата, която носиш в себе си.

Ако сте самотни, преминали през одисея на живота в сегашното пристанище, това е в огледалото пред вас. Не е затворена вратата, но прозорецът на хоризонта те очаква.

Няма нужда да сме други между другите заради играта, когато младостта е странна без контрол на опита, да имаш опит на мига съобразяващ каквото трябва. Не се раздават непоискани писма, например да се подари ненужна вещ или някаква идея между чужди на идеята, да се предлагате в очакване! Единствено ще страдате. Една дистанция, е далеч по-адекватна и приемлива за теб.

Безусловно твоят свят, го правиш в чуждото пространство.

Всеки има нещичко с което се затваря в себе си, докато прави нещо и не иска чужди. Иска тишина и миг спокойствие заради него си, заради нея си. После играта продължава.

Раздавайте богатството си, без да криете ако имате онези качества, които се предлагат заради търсене на борсата, когато се обменя опит имащ себестойност и го можете. Не повече.

Често времето прощава, и обратно. Загубата е заради младостта изпуснала момента, когато липсва опит, ако няма майчина, бащина основа, приятелска ръка и всичко преминава, преди да бъде забелязано. Оглеждаме се, а вече не сме същите.

Тогава се варосваме.

Пропуснатото, ако не можете да го повторите, се поправя с нова къща, нова църква, идея някаква валидна днес заради вчера, което ще направи много повече, отколкото очаквате защото опитът изгражда много повече в детайли, заради вътрешното съдържание.

Дадено е време върху времето.

Безкрайно множество човеци, се ограничава върху мястото и толкова. Където има заповеди, закони, привилегия или забрана, но винаги възпиращи показване на нещо друго, ако носите послание, лично качество или ценност над системната среда. Разочароващо за гражданите на планетата, е да затворят своята вселена заради място, което не е подходящо за да бъде. Няма и да бъде, единствено мираж над хоризонта.

Ако няма сходство, но разминаване до неразбиране тогава същата идея, остава да витае между различни светове в един и същи свят. Здравей и здрасти, не вършат работа. Дори без да се задълбочава, разликата е стена пред входната врата, на множество затворени врати.

Не правете опити сами, да отключвате материята в търсене. Единствено очаквайте пролуката, която все пак ще се покаже ненадейно отпреди не забелязана, но която е била на мястото. Била е винаги пред погледа.

Това са спящите очи, гледаш и не виждаш.

Но бъдете будни, за да не пропуснете и този път.

Ако няма търсене, твоето предлагане (виж горе) е обречено. Липсва ли в логическата памет като познавателно, дори дупка в океана да направиш е безцелно / за другите, за множеството, за средата, системата и тъй нататък.

Въпрос на истина е личната преценка. Истината винаги е субективна. Ако няма обективна истина заради лъжата (преди се каза) мястото ти е където си. Тогава, ще намериш първия градивен камък, на домашната си църква или на пристанището.

Спокоен бриз на ведро и дълбоко чувство, че поемаш глътки въздух от живота в теб.

Спираш, поемаш дъх не повече от три пъти преди замайването и усещаш прилива за тялото си. Знам, че сте го правили.

Ако имаш качества, получаваш други заради техните нюанси в душевното пристанище, където има много място. Бъди спокоен, бъди спокойна, че няма да препълниш чашата на удоволствието. Винаги ще има още, и още място.

И така, до края на живота тук.

Виждаш как нещата са великолепни в теб и дълбоки в бездната, на личното усещане.

Дистанцията на живота от непотребните за теб, задължително открива нови хоризонти. А богатството, ако бъде забелязано, ще покрие всеки пропуск на живот от предишния живот, защото това е волята и на съдбата, и на провидението, на Бога заради човека.

Не наказание, но вразумяване.

Със сигурност, това е част от смисъла, ако Господ ни държи измежду живите, не безцелно между нас, но от двете ни страни между доброто с неговото отражение на болката.

В живота е така, болка и страдание, щастие жадувано като мираж или надежда, че всичко ще приключи със - свърши се. Най-после!

Усещате ли случващато се? Намерихте ли истината?

Най-първо, животът трябва да се преживее.

Да не сме излъгани от прелести, които са опасни, въвличат към нещастия, злокобни травми или драми! Заради нас, разбира се.

Да не прекаляваме, без значение с какво. Да имаме задръжки. Никой да не страда от присъствието ни, заради същото да няма болка, нито негативи лицемерни и бездомни, които да ги приютим завинаги след първата ни среща.

Ако бесът в човека, ти каже здравей като непознат, най-доброто е - дистанцията. Ако няма смисъл, значи има някаква причина. Ако нещо ти убягва, значи същото това нещо търси теб по негова си тема. Която не е твоята.

Какво показвам? С какво ви заредих? Най-вероятно с полезен опит като част от преживяното.

Трябва да говорим, да си казваме добри неща, например истината между нас каквото може да се каже, разбира се. Не повече.

Така се правят светове, най-първо вътре в теб, да заседне, да го разгледаме, а после се надгражда.

Полезен опит? Не винаги.

Добра идея, е да се избягват дяволски свърталища. Ако не сте попаднали изцяло в плен върху душата и сърцето, вероятно има изход. И обратно.

Но се забелязва, всяко отклонение се вижда от дистанция на твоето пристанище на погледа, заради личната ти опитност.

Заиграването въпреки това, е за лична сметка.

Дали ще те потърсят, дали ще те намерят, е въпрос на времето.

Не губите, ако пропуснете!

Въпрос на избор е офертата, предлагаща каквото има. Разчита се на липсата, ако ти трябва и ти се предлага нещо, това е заиграване на вероятности. Гледат в теб и правят изводите си. Но ти си тяхната, на тези вероятности реколтата, жертвата им.

Ако преценката е върху външни белези, е недостатъчна за теб да бъдеш оценен или оценена правилно така, че често се задълбочават личните проблеми заради грешка в избора заради тези външни качества, покриващи вътрешното съдържание. Игра на вероятности.

Какво се прави в този случай? Нападателят, нападащият най-често глутница еднакви, създават ореол от "съзидателна" материя без значение от темата, но която да привлича тематично повече и повече излъгани, че това е темата и няма друга. Създава се внушение, че предметът е загрижен по време на изграждане на поведение, свързано с личното ти битие. И тъй нататък.

Това е - пропагандата! Този звяр дори не те вижда. Ти си част от масата встрани, свързана от паразитни теми. Например "исторически" , "назидателни" , "национални" теми в агресивна медия, която те обзема постепенно, след това брутално.

Ти си ценност, докато си. Заложени са множество капани, за да те хванат. 1 Казах на друго място, че животът днес не трябва да се вглежда отпреди 100 или 1000 години, но върху трапезата за утре. 2 Било е каквото е било и толкова! 3 Ако пропагандата те тегли заедно на дъното на миналото с исторически величия, заради картини напълнени с въздушни ями - ти си губещ като губеща материя, на излъганата жертва. 4 Не ме интересува родословието ти, но личните ти качества! 5 Още днес.

Битието е витално, ако имате надежда. Ако се пазите докато разглеждате наоколо, също е приемливо. Но погледът е хищник, ако не знаем или не признаваме, че се събуждаме в играта. Едните между нас заспиват като страдалци, а другите са техни екзекутори. Без значение какво ще се направи срещу взаимното ни щастие. Всеки ден има екзекутори и жертви, заспиващи с надежда. Надеждата, за някакво възмездие.

Ден след ден.

Оттук агресията, заради пропагандата - онази, същата. Без значение дали сладникаво скърца на цигулка или удря барабани върху счупени китари. Това е пропагандата. Един болестотворен паразит, който успива и приспива младите, неопитните, докато станат поредната реколта. Времето минава; идва следващото време, а вашето протече между пръстите. Като слънчев пясък.

Накратко. Животът ви ще го намерите не преди години, но ви очаква тук в момента и сега, като подарък! А вие, със сигурност обичате подаръци?

Това ще е градивното начало.

Ако се запазите, не да светите разбира се, но да има шанс да бъдете където сте, значи имаме напредък.

Също за семейството, приятелите, доверието вече между непознати, защото всичко ще се промени чрез вас. Както е било заради вас.

Телесната ни хижа иска много малко!

Другото е алчност, а след нея лицемерие от негативи и сподвижни сенки.

Не се раздавайте без основателна причина!

Не можете да се преборите сами или на глутница с безплътни легиони! 

Дори в 1 човек има много бесове, безкрайно множество. Ако им дадете място, ще загубите играта.

Не очаквайте добро дори от близките си, защото те го правят не по задължение, но защото са такива - вашите, не чуждите!

Доброто е по Съвест, не по задължение.

Вашите приятели също ги познавате. Това са нашите възможности.

Заиграването над това без значение дали излъгани, сте се впуснали над личните възможности заради спорта в разговори, заради безплатната интрига или каквото дал бог? - представете си, че за всичко се заплаща / например по стотинка не повече на пост, на съобщение, за тема и тъй нататък. Колко между вас, щяха да заделят от бюджета за празните си редове? И да, велможите ви пак щяха да са агресивни, организирани пред телешките погледи.

Толкова, за нашите възможности, ако липсва обективната преценка.

Личната ни ценност, не се измерва с друго, освен между еднаквите ни ценности.

От теб зависи всичко. От другата страна, от теб нищо не зависи.

Какъв е изборът?

Най-първо дори заради болката, животът все пак си заслужава. Без значение дали телесна или душевна ще е тази болка, така е дадено. Заради тишината също има смисъл. Въздишките ни също идват с блага вест, дори като утеха.

Смисълът е вие, да преминете успешно личното си изпитание.

Нататък, Господ.

https://www.facebook.com/Man88naM/posts/8411791202173424

https://www.facebook.com/groups/MDLBG/permalink/25886263644351186/